Град Севлиево възниква като административен, военностратегически и стопански център на района през Х век. На естествено укрепено място, на 3 км северозападно от днешния град, е построена мощна отбранителна крепост, около която се обособява голям за времето си средновековен град с изградена инфраструктура, с четири квартала, две еднокорабни църкви, работилници за обработка на метал и керамика. Градът просъществува до края на ХVІІ век, макар че крепостта е разрушена при превземането на земите ни от османските турци в края на ХІV век. Постепенно неговите стопански и административни функции са иззети от сегашното селище, наричано в началото Селви, Серви, Севлиова. От втората половина на ХVІІІ век Севлиево се утвърждава като център на турска административна кааза (околия) от 50 селища със силно развито занаятчийство - обработка на кожи, шиене на горни дрехи, обработка на метали, дърводелство. През 1834 г. е обновена старата църква от ХVІІ век с прекрасен резбован олтар, а през 1846 г. е открито едно от първите в страната светски училища, дарение от видния севлиевец възрожденец Хаджи Стоян Николов.
В началото на 70-те години градът става център на организирано движение за национално освобождение – Васил Левски създава тук първия революционен комитет. След неговото залавяне и обесване последователите му организират втори комитет, който подготвя Априлското въстание в Севлиевския край. От 1 до 11 май в Балкана се водят сражения между въстаниците и турската войска - башибозук и низами. Изгорени и разграбени са четири големи села, десетки махали, загиват над 300 души - мъже, жени и деца.
Осем от ръководителите на въстанието са обесени на Севлиевския площад. През 1894 година на това място признателните съратници и потомци издигат величествен паметник.
Хората от този край винаги са се отличавали с практичност и предприемчивост. Още преди хиляда години те са съградили на най-подходящото за отбрана място каменен град с мощна крепост, наречен Хоталич -предшественикът на днешно Севлиево. Войните от крепостта охранявали подстъпите към Царевград Търнов и пазели мирния труд на ковачи, оръжейници, грънчари, ловци, земеделци. Запазените до днес предмети на бита, оръжие и оръдия на труда показват завидно майсторство и усет към полезното и красивото. Седемстотин години е просъществувал Хоталич докато функциите му се поемат от Селви - Севлиево.
Българската общност във възрожденско Севлиево ориентира своите интереси към занаятите и търговията и в първата половина на XIX век постепенно завоюва водещи позиции в тях. Работилниците за обработка на кожи - табаханите, които дават прехрана на половината град, стават собственост на българи и тяхната продукция вече се продава не само в пределите на Османската империя, а тръгва към Европа: Виена, Лайпциг, Дубровник, Париж ... Врати отварят стотици дюкянчета, в които от сутрин до вечер се трудят майстори абаджии, ковачи, бакърджии, златари. Те трябва да изхранват многобройна челяд, но и да отделят средства за общото, за българското.
През 1834 год. е обновена старата църква "Свети Пророк Илия" и в нея най-добрите тревненски резбари и зографи сътворяват прекрасен олтар. Две години по-късно, пак с парите и труда на севлиевци е възстановен средновековния ставропигиален манастир "Успение Пресветия Богородици" край с.Батошево. Но във възрожденската история на града остава ненадминато делото на Хаджи Стоян Николов - виден занаятчия и търговец. Повече от 60000 гроша отсобствените си средства той отделя за построяване, обзавеждане и издръжка на първото в града светско училище. В него за пръв учител е назначен Петко Рачев Славейков - и до края на живота си този патриарх на Българската литература запазва обичта към хората от Севлиево.

повече

Хоталич

Такъв голям град с крепост, издигната на стратегическо място, единствена охраняваща пътя, навлизащ в Севлиевското поле от север, заемаща централно място спрямо крепостите, разположени на север и юг, стояща между средновековните градове Търново и Ловеч, и най-близо до днешния град, може да бъде само Хоталич - административен център на района през средновековието и Севлиевска кааза в турското административно устройство.