Природата
на Севлиевския край представя в умален мащаб
всички природни дадености, с които е
надарена България. Фактът, че нямаме море,
се компенсира с "малкото море" - язовир
"Александър Стамболийски". Със своята
дължина от 18 км той предоставя всички
възможности за ветроходство, гребни и
водомоторни спортове, риболов, плаж. Но това
е само един щрих от палитрата на богатия
ресурс, разположен на едно разстояние от 70
км по оста север - юг и малко повече от 40
км по оста изток - запад.
Хълмистата равнина, която започва на север
от Севлиевското поле, е част от Дунавската
равнина. Тук вирее прочутата гъмза, която
дава едно от най-хубавите вина на нашата
страна. В село Крамолин работи винарската
изба "Виненка". Тук посетителите могат да
дегустират младо и отлежало вино и гроздова
ракия, към които има богата гама от местни
традиционни мезета.
Реките Росица и Видима, които се сливат
непосредствено над Севлиево, изобилстват с
риба: мрена, кефал, каракуда, уклей.
Любители на спортния риболов от цялата
област могат за намерят тук приятна отмора и
много емоции.
Високият Балкан, в който влиза и част от
Националния парк "Централен Балкан", е един
огромен биорезерват. Флората и фауната дават
пълна представа за разнообразието от
дървета, храсти, треви,билки, насекоми,
птици и бозайници, които могат да се срещнат
в*» европейския климатичен пояс. Някои от
тях са вписани в Червената книга на
защитените видове. Не е изключение
туристите, които харесват пешеходния
туризъм, да попаднат на стадо диви свине, да
видят отдалече сърни и благородни елени, а
защо не и господарят на планината - кафявата
мечка.
За тези, които търсят красотата и
спокойствието на планинските хижи, са
отворени целогодишно вратите на хижа
"Мазалат". Построена на самото било на
планината под едноименния връх, тя е удобна
изходна точка за преходи към старопланинския
първенец - връх Ботев, към природния феномен
Пеещи скали или просто място за отмора край
камината.
Севлиевската планина, популярна като
Крушевски баир, затваря плодородното
севлиевско поле от север. Най-високите й
части достигат до 550 м надморска височина.
В най-западната част река Росица е пробила и
изтича в красив пролом. Тук на десния бряг
се издига възвишение, наричано Калето, с
надморска височина 486 м. От него се открива
красива гледка към цялото севлиевско поле,
Балкана на юг, Витата стена на изток,
възвишенията на запад. Теренът е обрасъл с
тънкостеблена дъбова и габърова гора, както
и с ниски бодливи храсти. Растителността не
е успяла да заличи останките от каменни
градежи на хоросанов разтвор, главно
отбранителни съоръжения, разкопавани от
иманяри. На базата на откритите по терена
монети и керамика, обектът беше
зарегистриран в списъка на археологическите
обекти в района като ранновизантийски и
средновековен с местно значение, свързан с
второстепенен античен път по долината на
река Росица с отклонение от централните
пътища на юг от Никополис ад Иструм.
