|
|
|
Духовното
наследство на едно населено място- песни,
поговорки, пословици- в някои случаи
отразяват реални исторически събития и
личности.
От
представеното в
следващите страници може да се
състави една сравнително пълна картина за
развитието на нашия град през последните
хиляда години. Тя се свежда до следното:
повече
 |
|
|
|
В документ от
1618 година фигурират две каази. Търново, в
която са включени част от селата на днешния
Севлиевски район, и в кааза "Хоталич" село
Селви. През следващите 1638 и 1643-1644
година, за които са запазени и цитирани от
Руси Стойков документи2, се споменава кааза
Хоталич, а отгоре е прибавено "Нам и дигер
Серви", преведено - "с друго име Серви",
вписано в регистъра, принадлежащ към вилаета
Търново. За отъждествяването на Хоталич със
Севлиево говори и турски ферман от 1826 г
(29 мехарем 1242 г.), където между Ловеч и
Търново се отбелязва и Хоталич (нам и дигер
Серви).
повече
|
|
|
Повече сведения
има за тимарите от XV до XIX век, в
които се споменават двете селища
Хоталич и Севлиево. В регистър за
тимари в Никополски санджак през
втората половина на XV век пише "Тимар
на Юсуф хан, на Ибрахим, Акад, Юнус
и Касъм - село Хоталич с приход
извън селото 435 акчета." След един
век, в 1550 година, то е отбелязано
като "нахия" (съставна община), в
която е имало турски управител бег.
Турският географ и пътешественик
Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа
(1609-1657) го определя: "Хоталидж,
между Тирнава, Пилавна и Никополи на
десет дни път от Цариград" Вероятно
го е съпоставял и по големина с
останалите три града
повече
|
|
|
|
Такъв голям град с
крепост, издигната на стратегическо място,
единствена охраняваща пътя, навлизащ в
Севлиевското поле от север, заемаща
централно място спрямо крепостите,
разположени на север и юг, стояща между
средновековните градове Търново и Ловеч, и
най-близо до днешния град, може да бъде само
Хоталич - административен център на района
през средновековието и Севлиевска кааза в
турското административно устройство.
|
повече
|
|
|
идеята |
контакти |
мнения |
карта на сайта |
реклама |
|
По време на робството европейските
пътешественици се движели по главния диагонален път
Белград -Цариград и рядко някои от тях преминавали
през вътрешността А Севлиево е разположено настрани
от него Затова разполагаме с малко сведения В
домашните и в други не турски източници за миналото
на Севлиево и Севлиевско през тази епоха няма почти
нищо В замяна на това турските документи изобилстват
с данни за селата от района, като се почне от
първите години на робството и се стигне до
Освобождението Цитират се голяма част от днешните
селища, което доказва техния средновековен произход.
повече
|
Малкото чужденци, които
минават през Севлиево след
XVII век, не споменават нищо
за старини около или в града
Те дават информация само за
броя на смесеното население
от българи и турци, но
техните сведения са
противоречиви По-подробно
описание оставя унгарския
познавач на Дунавска
България Феликс Каниц.
|
|
повече
|
|
|
|
zarabovwebstudio@2005 |
