Археолога

Каменен надпис над източния вход на Хаджистояновото училище:

"Созида ся оучилище сие надстоянием и иждивением Любороднаго господина X. Стояна Николаевича просвещение ради единородних 1844." /Това училище се изгради по желание и със средствата на любородния господин Хаджи Стоян Николов за просвещението на еднородните му братя през 1844 г, б.м./.
По-нататъшната история на Севлиево проследяваме по записите в библиотеките на манастирите Зограф в Атон и Рилския манастир, където е отразено развитието на града и неговия принос в националната култура.
- Зографски манастир"Свети
Георги". Църквата"Свети Никола'. Надпис
на икона "Си.Николай Мирликийски" от 5
март 1749 г. "Да се знати кога е довел гости
епитроп дяк от село Севлиево и са писали
всичко 1040 гроша милостиня".
Надпис "Хаджи Стояновоучилище"
- Зографски манастир, 1 януари 1759
г. "Изограф манастир, 1-ви ден януария.
Подир литургия на Св.Василий великаго. Бог
да го прости. Сию книгу Библию испросих го аз, проигумен йеромонах Игнатия у типографию Киевопечорской лаври от отца Серафима. Откупиха я поклонниците от село Севлиево за 40 гроша за служба на нихна душа во церквата "Свети Георгия Малий" у Зографский Атонский манастир... Дали са още 100 гроша..."
- "1762 г. месец март 11 ден. Да са знати кога съм придел на Света гора
Зографска со путнина от наше Савлиево 1000 гроша.
Този стар Псалтикий предадох аз от Ангел поп епитроп севлиевский. Печатан во великий град Москва при благоверната Елисавета цар Петрова. Платено е за той велик Божий печатник 205 аспри на Тарновград.
Три товара кожи овчи зо кожуси са аризали за мали сарандари и молитви /отслужване на парастаси и помени за починали близки б.м./"
- 1763 п, Зографски манастир, Църквата"Св.Никола". Московски печатен
миней."1763 мц.февруария, 10 ден. Какво са дошли гости от село Севлиево у
манастира Изографскип. Те са обдарили и откупили манастирската воденица на
Арсаната/пристанището,б.м./ за 2000 гроша суха пара. Приведе ги иерей Трохан
даскал общий". / Споменаването на "Трохан даскал общий" през 1763 г.- годината, в
която Паисий Хилендарски разпространява своята " История славяноболгарская",
недвусмислено свидетелства, че още по това време в Севлиево е имало наченки на
образование б.м./

 

Абаджийското училище- една от най- старите училищни сгради в Севлиево. Построено в края на XIX в. със средства на абаджийския еснаф/организация на шивачите на горни дрехи от дебел вълнен плат- аба/
Аговата кория /тур.-Гората на господаря. Местност на 3 км. изток / югоизток от Севлиево, широколистна гора сред обработваема земя. С наименованието"кория" турците са обозначавали гора, която не е част от голям масив,както е в Балкана, а е самостоятелна. Формулирането" Агова" означава, че тя е била собственост на господаря на града по онова време каймакамина/околийският управител/. След Освобождението става любимо място за децата и младежите от Севлиево при техните краткотрайни излети сред природата. Запазена е до днес и си ползва със широка популярност сред севлиевци.
Багдалата тур. Транскрипция от "Бюг даа"- голямата гора.
Местност на 4 км югоизточно от града. От векове там съществува естествена
липова гора. Днес е район за отдих на севлиевци.
Балък ямасъ ар/тур.Рибната дупка. Местност на 2 км.югоизточно
от Севлиево, ниви и застроени парцели. Името си е получила от това, че е
много ниско до нормалното тение на р. Росица и при прииждане на водите и е
била заливана. Като тихо място от буйните води там се е събирала много риба
и севлиевци са ходели със сакове, срекмета и обикновени кошници да ловят
риба в такива моменти.
Бани дол - дълбок дол в Крушевските лозя. Наименованието му
произхожда от необикновения начин, по който е било ползвано това място в
миналото. Преди построяването на градска баня там през пролетта, лятото и
есента се е топлела вода в големи казани и се е извършвало семейното къпане
на севлиевци, които имат лозя наоколо. Високите брегове осигурявали
закрила от любопитни очи, но за всеки случай някой от мъжете на
семейството е стоял горе да пропъжда натрапниците.
Бариерата - място при началото на моста, където е имало специален
общински служител да събира такса от всички, които преминават моста за
влизане в града. Таксата е била част от общинските даждия / местни данъци'.
Това е продължило чак до Първата световна война.
 

Лъвовият мост над р. Росица - мостът, построен през 1857-58 г. От майстор Никола Фичев. Първоначално
е бил дълъг 110 м. със седем свода/гевгири/. През 1872 г. се поставят каменни парапети и на тях са монтирани мраморни плочи с надписи на арабски/турски в прослава на султан Абдул Азис. През 1924 г. мостът е продължен с още 80 м. на изток и още пет бетонови свода. През 1940г. е снета заострената част в средата и мостът става хоризонтален. Тогава са монтирани от четирите му страни изправени лъвове от лят бетон, автор на които е учителят по рисуване в гимназията Дочо Байрямов. Те дават и името"Лъвов" на моста и така остава в съзнанието на севлиевци. При разширението на моста през 1974 г. лъвовете са заменени с каменни композиции на историческа тема.Паметник на културата с местно значение.
Манастирското кладенче - малък извор в лозята над Балък ямасъ.Наречено е така поради факта, че в средата на XIX в. недалеч от този извор са разкрити основите на православен манастир,вероятно от Втората българска държава. Водата на кладенчето се е считала за лековита. По неговото име е наречена и околната местност. Малково - местност на 5 км южно от Севлиево, обширно поле отляво на р Видима преди вливането и в р. Росица. На това място е съществувало сечище шие от тракийския период, за което говори намерения там долиум/ голям керамичен съд за съхранение на зърно в земята/ и други находки. Селището е запазено до края на XVII- началота на XVIII в., когато жителите му се изселват в града поради кърджалийските нападения. Цитирано е в османски данъчни документи от XV, XVI и XVII в.
Мармарча - чешма в западния край на града, вдясно от шосето за Ловеч и София. В началото на XX в . е една от двете чешми е най- хубава вода за севлиевци Ловджийската чешма на изток и Мармарча на запад.В севлиевските семейства чак до 1940 г., когато е прокаран водопровод с питейна вода в града, се е считало за лукс да се носи вода от Мармарча