|
В подкрепа на извода за
съществуването на средновековно селище
отново ще приведа цитираният от Руси Стойков
документ от 1550 г. за ленните владения, в
който се казва: "В нахия Хоталич, с друго
име Хисар бегли и зир". Последното "зир
означава "под, отдолу" и може да се тълкува
като крепостта Хоталич и долния Хоталич, или
селото под Хоталич.
|
|
|
Интересът ми към Хоталич и
неговото локализиране датира още от първите
години на постъпването ми на работа в
Историческия музей. Изхождайки от това, че
средновековните градове и крепости са
разположени на стратегически и естествено
укрепени места (но проучените в района не
можеха да се идентифицират с него), че двата
града са съществували паралелно и
населението на Хоталич постепенно се е
преселило в Селви, то старият средновековен
град трябва да се търси в близост до
сегашния. Затова все по-често започнах да
обхождам терена на местността "Джевизли
бунар", разположен в западната част на
Крушевски баир.
повече
 |
|
|
|
По всяка вероятност и тук,
на територията на днешния град Севлиево, на
левия бряг на река Росица, е имало селище,
създадено например около лятната резиденция
на феодалния владетел, болярина на Хотел.
Фактът, че не намираме средновековна култура
или следи от това селище в центъра или в
северната част край реката, може да се
обясни с това, че не е имало солидно каменно
строителство. И то не е било необходимо при
присъствието на близката крепост. Леките
постройки от нетраен материал са били
опожарени или разрушени. При многократното
застрояване и преустройство на днешния град,
средновековните материали са напълно
разрушени, примесени и изчезнали.Интерес
представлява масивната торква, открита върху
шията в един от гробовете в източния
некропол. Тя е носена като отличителен белег.
Върху глава¬та на млада жена от южния
некропол пък бяха открити бронзови диадеми,
изработени от четиристенна дебела тел,
покрита с плат и обвита спираловидно с тънка
лента. Интересни са и другите накити от
гривни, пръстени и двете наушници от
северния некропол. Те датират времето на
тяхното използване и разпространение.
Цитираните некрополи дават информация за
една пооелищна традиция през средновековието.
Те са доказателство за съществуването на
средновековни български селища в равнината,
а откритите в тях накити предоставят нови
данни за разпространението на българската
средновековна култура в севлиевското поле.
|
|
|
Така че когато
идват турците, те заварват укрепения
град Хоталич, който е бил
средновековен административен център
на района, и селото Хоталич в
равнината. Разрушават крепостта,
каквато съдба е сполетяла всички
български крепости, но част от
населението остава във външния град.
То възстановява някои от каменните
къщи и църквите си. Тези
преустройства се установиха при
археологическото проучване.
Колонизаторите турци се настаняват в
равнината, в долния Хоталич. Тук те
живеят в едно относително
спокойствие и сигурност на
завоеватели и господари. Затова и
селището е със смесено население. Но,
за да затвърдят присъствието си,
завоевателите го наричат със свое
име Серви. Или в турски документи -
селото Серви от нахия Хоталич.
повече
|
|
|
|
Почти
до Освобождението нахията се
наричала с двойното име "нахия
Хоталич, с друго име Серви" или "нахия
Серви, с друго име Хоталич".
Така че Севлиево не е създадено през
XV век от турците, както пишат
цитираните автори, а произходът му
идва от Средновековието.
При изкопи за засаждане на орехи се
разкриха гробове с много стъклени
гривни. Това беше първото
доказателство за съществуването на
средновековно селище. Все повече се
убеждавах, че ако има средновековен
град, той може да бъде разположен не
в крепостта, а на най-благоприятния
за заселване терен на южния скат,
извън крепостните стени.
повече
|
|
|
идеята |
контакти |
мнения |
карта на сайта |
реклама |
|
Откритите в християнските гробове
накити са били предназначени като украса за различни
части на тялото. Обиците са от така наречения
гроздовиден тип, широко разпространени през IX - XI
век. Герданите са комбинация от различно оцветени
маниста, комбинирани с бронзови лунници, често
срещани през ранното средновековие. Петте висулки от
тези некрополи, които са различни по форма и украса,
са едни от богатите колекции, открити в Северна
България, и имат значителна научна стойност.
|
Серви е от персийски
произход и преводът му има
три значения: кипарисово
дърво, бял нишан (белег)
върху челото на кон и
отражение на лунна светлина
върху морска вода. Според
Никифор Ганев, а и ние
споделяме това становище,
най-правдоподобно е турците
да са нарекли селището на
Селвиачите, или
пирамидалните тополи, които
виреят и сега край реката, и
приличат на кипариси. А
фактът, че го наричат село,
означава, че в началото
селището е било много
по-малко по територия и
население от града Хоталич.
За известен период от време
двата града съществуват
паралелно. Турците не
разрушават веднага
средновековната
административна уредба, но
по силата на знаменитата
турска канцеларска рутина
нахията продължавала да се
нарича Хоталич и след като
градът престанал да бъде
административен център. |
|
|
|
zarabovwebstudio@2005 |
